В Пловдив работят върху създаването на нови сортове зеленчуци
Центърът по растителна и систематична биология и биотехнология в Пловдив е първият у нас за върхови достижения в региона на растителните науки. Само две години след първата копка той към този момент основава своя продукция.
“На селскостопанската галерия АГРА взаимно със експертите от Института по зеленчукови култури “Марица ” бяха представени 4 нови сорта домати и два сорта пипер. Те провокираха сериозен интерес измежду посетителите със своите вкусови качества и по-голяма резистентност на неподходящи атмосферни условия ”, описа шефът на центъра проф. Цанко Гечев.
Именно създаването на технологии, които вършат растенията по-устойчиви на климатичните промени, са в основата на проучванията на центъра. Строителството му стартира на 16 юли 2020 година с непосредствено финансиране от Европейския съюз, към този момент е сбъднат единствено първият му стадий. Проектът ще се осъществя в границите на 7 година и е на стойност 15 млн. евро. Средствата са обезпечени от европейската стратегия “Хоризонт ”. Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis), прочут като Орфеево цвете, е главен обект на изследванията, описаха учени от центъра. При него присъщото е, че може да оцелее дори след пълно изсушаване, т.е. има неповторима вегетативна резистентност. Такива растителни типове има доста малко - в целия свят са към 200. Научният екип изследва молекулярните механизми на така наречен възкръсващи растения, с които оцеляват при стресови условия (прекомерни влага, суша, внезапни температурни промени и др.). Резултатите от проучванията ще се приложат при стопанскозначими култури за възстановяване на качествата им и на добива. Те могат да послужат и в битката със заболявания при хората - затлъстяване, псориазис, да се борят със стареенето.
Основен обект на изследванията са вторичните метаболити - молекулите, които растенията синтезират най-вече в условия на стрес. Учените в отдела по растителна клетъчна биотехнология употребяват инвитро технологии за уединяване и произвеждане на растителни метаболити. В центъра работят върху проект CropPrime на стойност 1 млн. евро с дълготрайност четири години. В него вземат участие и експерти от Чехия, Нидерландия, Белгия, Аржентина, Англия, Република Южна Африка и Ирландия.
Той има за цел да създаде растителни биостимуланти въз основата на естествени съединения и екстракти. Ще бъдат създадени препарати за битка с гъбичните инфекции по растенията. Целта е намаляване с 90% на патогенните инфекции, което ще ограничи токсичните ефекти върху околната среда. Основен акцент в научните проучвания ще бъде подложен върху изследване въздействието на биоактивни молекули, изолирани от екстрактите от морски водорасли.
Резултатите ще допринесат за създаването на новаторски натурални артикули, които ще могат да се употребяват дейно от земеделци и агрономи за предварителна защита и отбрана на растителните култури от неподходящи климатични условия. Пловдивските учени работят и по план със свои колеги от института по молекулярна физиология на растенията “Макс Планк ” в Германия. Учените се концентрират върху създаване на технологии за възстановяване на растежа и развиването на растенията, основаване на нови сортове зеленчуци с подобрена хранителна стойност и устойчиви на болести и други нездравословни въздействия. В друга изследователска тенденция ще се изследват метаболити, с цел да се оцени въздействието на напрежението върху качеството на плодовете, написа " 24 часа ".
Съвместно с европейски експерти се работи и по план за увеличение добивите на царевица и отглежданото основно в Етиопия и Еритрея житно растение теф. Това става посредством създаването на новаторски тактики за възстановяване на сухоустойчивостта. Храните с теф са доста потребни за хора с диабет, а потреблението ускорява имунитета.
Притегателно място за млади учени
Изследователският и иновационен център разполага с шест лаборатории, в тях работят над 30 души, в това число задгранични учени от реномирани интернационалните институти и университети. Община Пловдив обезпечи терена от 22 дка за построяването на новия кампус. Центърът бързо се трансформира във водещ в региона на растителните науки. Финализирането на плана ще докара до високо качество на научната продукция, до нови артикули за нашия и международния пазар и опция да се задържат положителните експерти в България. Очертава се като притегателно място за образование на млади учени и свързващо звено сред университетските среди и промишлеността.
През предходната година неговият екип от експерти създаде и публикува повече от 80 публикации в авторитетни списания от целия свят.
“На селскостопанската галерия АГРА взаимно със експертите от Института по зеленчукови култури “Марица ” бяха представени 4 нови сорта домати и два сорта пипер. Те провокираха сериозен интерес измежду посетителите със своите вкусови качества и по-голяма резистентност на неподходящи атмосферни условия ”, описа шефът на центъра проф. Цанко Гечев.
Именно създаването на технологии, които вършат растенията по-устойчиви на климатичните промени, са в основата на проучванията на центъра. Строителството му стартира на 16 юли 2020 година с непосредствено финансиране от Европейския съюз, към този момент е сбъднат единствено първият му стадий. Проектът ще се осъществя в границите на 7 година и е на стойност 15 млн. евро. Средствата са обезпечени от европейската стратегия “Хоризонт ”. Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis), прочут като Орфеево цвете, е главен обект на изследванията, описаха учени от центъра. При него присъщото е, че може да оцелее дори след пълно изсушаване, т.е. има неповторима вегетативна резистентност. Такива растителни типове има доста малко - в целия свят са към 200. Научният екип изследва молекулярните механизми на така наречен възкръсващи растения, с които оцеляват при стресови условия (прекомерни влага, суша, внезапни температурни промени и др.). Резултатите от проучванията ще се приложат при стопанскозначими култури за възстановяване на качествата им и на добива. Те могат да послужат и в битката със заболявания при хората - затлъстяване, псориазис, да се борят със стареенето.
Основен обект на изследванията са вторичните метаболити - молекулите, които растенията синтезират най-вече в условия на стрес. Учените в отдела по растителна клетъчна биотехнология употребяват инвитро технологии за уединяване и произвеждане на растителни метаболити. В центъра работят върху проект CropPrime на стойност 1 млн. евро с дълготрайност четири години. В него вземат участие и експерти от Чехия, Нидерландия, Белгия, Аржентина, Англия, Република Южна Африка и Ирландия.
Той има за цел да създаде растителни биостимуланти въз основата на естествени съединения и екстракти. Ще бъдат създадени препарати за битка с гъбичните инфекции по растенията. Целта е намаляване с 90% на патогенните инфекции, което ще ограничи токсичните ефекти върху околната среда. Основен акцент в научните проучвания ще бъде подложен върху изследване въздействието на биоактивни молекули, изолирани от екстрактите от морски водорасли.
Резултатите ще допринесат за създаването на новаторски натурални артикули, които ще могат да се употребяват дейно от земеделци и агрономи за предварителна защита и отбрана на растителните култури от неподходящи климатични условия. Пловдивските учени работят и по план със свои колеги от института по молекулярна физиология на растенията “Макс Планк ” в Германия. Учените се концентрират върху създаване на технологии за възстановяване на растежа и развиването на растенията, основаване на нови сортове зеленчуци с подобрена хранителна стойност и устойчиви на болести и други нездравословни въздействия. В друга изследователска тенденция ще се изследват метаболити, с цел да се оцени въздействието на напрежението върху качеството на плодовете, написа " 24 часа ".
Съвместно с европейски експерти се работи и по план за увеличение добивите на царевица и отглежданото основно в Етиопия и Еритрея житно растение теф. Това става посредством създаването на новаторски тактики за възстановяване на сухоустойчивостта. Храните с теф са доста потребни за хора с диабет, а потреблението ускорява имунитета.
Притегателно място за млади учени
Изследователският и иновационен център разполага с шест лаборатории, в тях работят над 30 души, в това число задгранични учени от реномирани интернационалните институти и университети. Община Пловдив обезпечи терена от 22 дка за построяването на новия кампус. Центърът бързо се трансформира във водещ в региона на растителните науки. Финализирането на плана ще докара до високо качество на научната продукция, до нови артикули за нашия и международния пазар и опция да се задържат положителните експерти в България. Очертава се като притегателно място за образование на млади учени и свързващо звено сред университетските среди и промишлеността.
През предходната година неговият екип от експерти създаде и публикува повече от 80 публикации в авторитетни списания от целия свят.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ